Днес се хвърлих от десетия етаж. Паважът беше хладен и безизразен, с което потвърди очакванията ми. Мъката попи в процепите и от мен остана само вечната пулсация. Тя просмука почвата до плочките и разцъфтя в едно отдавнашно стихотворение...